Особености и вид

Тялото на вълка е стегнато и силно. Гърбът му е прав, а коремът е прибран. Най-забележителното са неговите крака. Те не са просто добре „замускулени", както се казва по ветеринарните справочници, а са като на активен атлет с изпъкнал релеф и открояващи се сухожилия. Особено мощни са задните крака на звяра. Той е и най-издръжливият бозайник в Европа. Способен е да бяга бързо цели 20 км, а да премине в спокоен ход дори 70-100 км. Когато атакува, може да се ускори до 70 - 75 км/ч и така настига и най-бързите елени. Главата на вълка е с широко лице и развито чело. Муцуната е дълга, но и широка, с остри и много големи кучешки зъби. С тях животното направо разкъсва тъканите на жертвите си и троши костите им.
Очите са жълти, като само при най-възрастните стават светлокафяви. Те са поставени малко под ъгъл, косо, а не хоризонтално на лицето. Ушите са винаги изправени, триъгълни и подвижни. Опашката в самия си край обаче има тъмен кафяв или черен кант. Окраската на вълка зависи от местообитанието. На север има и почти бели вълци, но повечето са почти сиви, рижави и почти черни. Нашите през лятото са жълторъждиви, а през зимата сиво-черни на цвят. През зимата под грубите косми се появява къс и гъст топлещ подкосъм.Тялото на вълка е стегнато и силно. Гърбът му е прав, а коремът е прибран. Най-забележителното са неговите крака. Те не са просто добре „замускулени", както се казва по ветеринарните справочници, а са като на активен атлет с изпъкнал релеф и открояващи се сухожилия. Особено мощни са задните крака на звяра. Той е и най-издръжливият бозайник в Европа. Способен е да бяга бързо цели 20 км, а да премине в спокоен ход дори 70-100 км. Когато атакува, може да се ускори до 70 - 75 км/ч и така настига и най-бързите елени. Главата на вълка е с широко лице и развито чело. Муцуната е дълга, но и широка, с остри и много големи кучешки зъби. С тях животното направо разкъсва тъканите на жертвите си и троши костите им.
Очите са жълти, като само при най-възрастните стават светлокафяви. Те са поставени малко под ъгъл, косо, а не хоризонтално на лицето. Ушите са винаги изправени, триъгълни и подвижни. Опашката в самия си край обаче има тъмен кафяв или черен кант. Окраската на вълка зависи от местообитанието. На север има и почти бели вълци, но повечето са почти сиви, рижави и почти черни. Нашите през лятото са жълторъждиви, а през зимата сиво-черни на цвят. През зимата под грубите косми се появява къс и гъст топлещ подкосъм.



{START_COUNTER}